В болниците и старческите домове в Германия не достигат болногледачи.

 В лечебните заведения и старческите домове в Германия не доближават болногледачи. Министърът на опазването на здравето Йенс Шпан предлага Германия да се възползва по-силно от източноевропейска работна ръка. Затова той внесе предложение за разкриването на 13.000 нови работни места в бранша. Има обаче и проблеми, пред които някои хора си закриват очите. Вестник „ Зюддойче Цайтунг " да вземем за пример изнася данни на немската фондация " Ханс Бьоклер ", съгласно която задграничните болногледачи доста по-често от немските им сътрудници са принудени да работят изключително и то без в допълнение възнаграждение. Нерядко те са принудени да извършват и задания, които въобще не влизат в кръга на нормалните им отговорности – да вземем за пример почистването на пространствата в домовете за възрастни и заболели хора. Изследването на фондацията демонстрира още, че служащите от източноевропейските страни като Румъния, България и Полша, постоянно се сблъскват с друго, по-критично отношение. 88% от тях търдят, че родственици и близки на възрастните хора постоянно ги подлагат на критика безпричинно, че се случва даже да стават жертва на физическо принуждение или на ксенофобски мнения. За съпоставяне - германците, които се оплакват от сходно отношение, са 64%. Чужденците – многочислени, само че без особени права По последни оценки над 200.000 семейства в Германия обезпечават работа на болногледачи от Източна Европа - легално или не. Съществува и голяма сива зона в бранша. Мнозина работят без почивки и осигуровки - над 41% са заетите в сектора с миграционен генезис, които не получават възнаграждение за в допълнение положен труд. Много постоянно роднините злоупотребяват с задграничните болногледачи, принуждавайки ги да работят непрекъснато, въпреки да знаят, че същата услуга, осъществена от немска компания, би им коствала 15 до 20 хиляди евро месечно.   Чуждите болногледачи постоянно са подложени на дискриминация Чуждите болногледачи постоянно са подложени на дискриминация За изключително отношение свидетелства и фактът, че болногледачите от чужбина, работещи в старешки домове или лечебни заведения, доста по-рядко вземат участие в разискванията на съответните работни колегии. Само 14% от чужденците вземат участие в ежедневните диалози с началниците, без значение от професионалната им подготовка. Затова пък 37% от немските чиновници взимат присъединяване в сходни работни полемики. " Тези проблеми са свързани с съществуването на расизъм и предубеждения ", твърди авторката на проучването Хилдегард Теобалд, която през последните 8 години е направила идентични изследвания в Швеция, Япония и други страни. “Това, че болногледачите с миграционен генезис се сблъскват с сходни компликации, е на първо място немски проблем ”, споделя тя. “В Швеция не установихме толкоз огромни разлики в отношението към болногледачите, както в Германия - макар, че чужденците от дълго време са неотделима част от личния състав на домовете за възрастни и заболели хора. „ Гарантиран миграционен статут " Към тази картина се прибавя и още един щрих: обстановката на мигрантите става още по-тежка, в случай че са с по-ниска професионална подготовка, декларира Теобалд. Според нея, една от аргументите за по-честите спорове с болните и техните фамилии, е в по-голямото натоварване на непознатите слугжители. Те работят доста по-често на цялостен работен ден и с по-голямо натоварване спрямо останалите им сътрудници. А несигурните вероятности на чужденците за професионална реализация и трайно определяне в страната в допълнение усложняват процесите на интеграцията в Германия, заключава Теобалд. Затова в изследването на фондация „ Ханс-Бьоклер " се съдържа рекомендацията на бъдещите служащи от чужбина да се предлага „ обезпечен миграционен статут ". В допълнение, Теобалд поучава специалността на болногледачите да се учи във висши образователни заведения, по този начин както е в доста други страни по света. За това какъв брой значим е престижът на тази специалност за облика на цялото общество, свидетелстват резултатите от изследването в Япония: там работата в домовете за възрастни и заболели хора се счита за мъжка специалност, тъй като е обвързвана с огромни физически натоварвания. В същото време обаче, тя е добре платена и влиятелна.